Израел Газа: „Разведох децата си покрай експлозии и гниещи трупове“

След седмици на израелски бомбардировки, на 16 ноември Джехад Ел-Машхрауи и младото му семейство напуснаха дома си в северната част на Газа. Операторът на BBC Arabic споделя ослепителен и фрапантен роман за претърпяното от него, жена му и децата, до момента в който се отправяха на юг.

Предупреждение: Тази история съдържа графични описания, които може бъде притеснително

Тръгнахме толкоз бързащо. Бяхме по средата на печенето на самун и осъзнахме, че къщите против нас са бомбардирани една по една. Знаех, че скоро ще пристигна нашият ред. Бяхме опаковали някои чанти, ако това се случи, само че всичко беше толкоз бързащо, че забравихме да ги вземем. Дори не затворихме входната врата.

Бяхме изчакали да си тръгнем, тъй като не искахме да местим възрастните си родители и ни бяха нужни години, с цел да спестяваме да построим къщата си в ал-Зейтун, само че в последна сметка трябваше да тръгнем. Малкият ми наследник, Омар, почина там през ноември 2012 година, погубен, когато шрапнел удари къщата ни в друга война с Израел и не можех да пожертвам да изгубя повече деца.

Знаех, че на юг нямаше ток, нямаше вода и хората трябваше да се редят на опашка с часове, с цел да употребяват тоалетна. Но най-после, грабвайки единствено бутилка вода и малко остатъчен самун, се присъединихме към хиляди други, които започнаха рисковото пътешестване по пътя Салах ал-Дин на юг, където Израел сподели, че е безвредно.

Много от фамилията ми вървяха дружно - брачната половинка ми Ахлам, четиримата ни синове, които са на две, осем, девет и 14 години, моите родители, братя, сестри, братовчеди и техните деца.

Пътят Салах ал-Дин

Вървяхме с часове и знаехме, че най-после ще би трябвало да минем през израелски контролно-пропускателен пункт, който беше основан по време на войната. Бяхме нервни и децата ми непрестанно питаха: „ Какво ще ни направи армията? “

Спряхме на към две трети от миля (1 км ) от КПП-то и се причисли към голяма опашка от хора, изпълнила целия път. Прекарахме повече от четири часа в очакване и татко ми припадна три пъти.

Имаше израелски бойци, които ни следиха от бомбардирани здания от едната страна на пътя и повече от празен имот от другата страна.

Когато се приближихме до контролно-пропускателния пункт, видяхме повече бойци над нас в палатка на рид. Смятаме, че са управлявали контролно-пропускателния пункт отдалечено оттова, наблюдавайки ни през бинокъл и употребявайки високоговорители, с цел да ни споделят какво да вършим.

В непосредственост имаше два отворени контейнера палатката. Всички мъже трябваше да минат през единия, а дамите през другия, като камерите бяха непрекъснато ориентирани към нас. Когато преминахме, израелските бойци желаеха да видят нашите документи за идентичност и бяхме снимани.

Беше като в деня на страшния съд.

Видях към 50 души арестувани, всички мъже, в това число двама от моите съседи. Един юноша е спрян, тъй като си е изгубил документите и не може да си спомни номера на персоналната карта. Друг човек до мен на опашката беше наименуван терорист от израелски боец, преди и той да бъде отведен.

Казано им е да се съблекат до бельото си и да седнат на земята. По-късно някои бяха помолени да се облекат и да си тръгнат, до момента в който други бяха със завързани очи.

Видях четирима арестувани със завързани очи, в това число моите съседи, отведени зад песъчлив рид от опустошен постройка. Когато изчезнаха от взор, чухме пукотевица. Нямам визия дали са убити или не.

Отделно с други хора, които са създали същото пътешестване като мен, се свърза мой сътрудник в Кайро. Един от тях, Камал Алджо, сподели, че тъкмо откакто е минал през контролно-пропускателния пункт седмица по-рано, е видял мъртви тела, само че не знае по какъв начин са умрели.

Моят сътрудник също приказва с мъж на име Мухамед, който мина през същия контролно-пропускателен пункт на 13 ноември. „ Войник ме помоли да съблека всичките си облекла, даже бельото си “, сподели Мохамед пред BBC. Той добави: " Бях гол пред всички, които минаваха около мен. Почувствах се компрометиран. Изведнъж една жена боец насочи револвера си към мен и се засмя, преди бързо да го отмести. Бях потиснат. " Мохамед сподели, че е трябвало да чака гол към два часа, преди да му бъде разрешено да си тръгне.

Въпреки че жена ми, децата, родителите и аз всички преминахме през контролно-пропускателния пункт безвредно, двама от братята ми бяха забавени.

Докато ги чакахме, израелски боец изкрещя на група хора пред нас, които се опитваха да излязат назад към контейнерите, с цел да ревизират околните си, които са били арестувани.

Той употребява високоговорител, с цел да им каже да продължат напред и да останат на разстояние най-малко 300 ярда (300 м), след което боец стартира да стреля във въздуха в тяхната посока сплаши ги. Бяхме чули доста изстрели, до момента в който се редехме на опашка.

Всички плачеха, а майка ми ридаеше: „ Какво стана със синовете ми? Застреляха ли ги? “

След повече от час братята ми най-сетне се появиха.

Израелските отбранителни сили (IDF) споделиха на BBC, че „ лицата, обвинени в връзки с терористични организации “, са били арестувани за предварителни следствия и в случай че останат обвинени, те са трансфериран в Израел за спомагателен разпит. Други са били „ неотложно освободени “, се споделя в него.

В него се споделя, че облеклата би трябвало да бъдат свалени, с цел да се ревизира за избухливи жилетки или други оръжия, а арестуваните са били облечени допустимо най-скоро. Той сподели, че няма за цел да „ подкопае сигурността и достолепието на арестуваните “ и че IDF „ работи в сходство с интернационалното право “.

IDF също сподели, че „ не стреля по цивилни, движещи се по филантропичния кулоар от север на юг “, само че когато млади мъже се пробваха да се движат в противоположната посока, те „ биха посрещнати с изстрели за разпространяване, откакто им беше казано с високоговорител да не напредва към позицията на войските и продължи да го прави ".

Той добави, че звукът от пукотевица е постоянно срещан и " единствено звукът от пукотевица не съставлява индикация за пукотевица от съответно място или от избран вид ".

Съпругата ми и аз изпитахме облекчение, когато продължихме и контролно-пропускателният пункт изчезна от панорама зад нас, само че нямахме визия, че най-трудната част от пътуването занапред следва.

Докато вървяхме по на юг, видях към 10 тела в разнообразни места край пътя.

Други разпръснати, гниещи елементи на тялото бяха покрити с мухи с птици, кълвящи останките. Те излъчваха една от най-отвратителните миризми, които в миналото съм усещал.

Не можех да понеса мисълта децата ми да ги видят, тъй че изкрещях в горната част на моя белите дробове, казвайки им да погледнат към небето и да продължат да вървят.

Видях изгоряла кола с отрязана човешка глава вътре. Ръцете на безглавия гниещ мъртвец към момента държаха кормилото.

Имаше и тела на мъртви магарета и коне, някои превърнати в скелети, както и големи купчини отпадък и развалена храна.

Тогава на непряк път се появи израелски танк, движещ се към нас с гневна скорост. Бяхме уплашени и с цел да се измъкнем, трябваше да прегазваме трупове. Някои хора от тълпата се спънаха в телата. Танкът промени курса си към 20 ярда (20 м), преди да стигне до основния път.

Внезапно, до пътя, една постройка беше бомбардирана. Експлозията беше ужасяваща и шрапнели хвърчаха на всички места.

Исках светът да ни погълне.

Бяхме разтърсени и изтощени, само че продължихме към лагера Нусейрат. Пристигнахме там вечерта и трябваше да спим на тротоара. Беше студено.

Облякохме якето ми към междинните си синове, пъхнахме ръцете им в ръкавите, с цел да се опитаме да ги стоплим. Покрихме най-малкия с моята риза. Никога през целия си живот не ми е било толкоз студено.

Когато BBC попита за танка и телата, IDF сподели, че „ денем танковете се движат по направления, които се пресичат с пътя Салах ал-Дин, само че няма случай, в който танкове да се придвижват към цивилни, движещи се от север на юг от линията Газа по филантропичния кулоар ".

IDF сподели, че не знае за никакви случаи на купчини трупове по пътя Салах ал-Дин, само че е имало моменти, когато транспортните средства на Газа са " изоставяли тела по време на пътуването, които IDF след това изтегля ".

Търсенето на сигурност

На идната заран потеглихме рано за Хан Юнис, вторият по величина град в Газа. Платихме на някой да ни закара част от пътя с каруца, теглена от магаре. След това в Деир ал Балах се качихме на рейс, който трябваше да транспортира единствено 20 души, само че 30 души се качиха на борда. Някои седяха на покрива, а други се вкопчваха във вратите и прозорците извън.

В Кан Юнис се опитахме да намерим безвредно място за престой в Организация на обединените нации - ръководено учебно заведение, което беше превърнато в подслон, само че беше цялостно. В последна сметка вместо това наехме склад под жилищна постройка и останахме там една седмица.

Моите родители, брат и сестри взеха решение да останат в Хан Юнис, само че след локалният пазар беше бомбардиран, брачната половинка ми и аз взехме решение да заведем децата си по-на юг в Рафа, с цел да бъдем с нейното семейство. Те съумяха да вземат асансьор с кола и аз се причислих към тях по-късно с рейс, само че беше толкоз цялостен, че трябваше да се държа за външната страна на вратата.

Сега наемаме дребна пристройка с покрив от ламарина и пластмаса. Няма какво да ни защищити от падащи шрапнели.

Всичко е скъпо и не можем да си набавим доста от нещата, от които се нуждаем. Ако желаеме вода за пиянство, би трябвало да се редим на опашка три часа и нямаме задоволително храна за три хранения дневно, тъй че към този момент не обядваме, а единствено закуска и вечеря.

Синът ми имаше яйце всеки ден. Яйце - представяте ли си? Дори не мога да му дам това в този момент. Всичко, което желая да направя, е да напусна Газа и да съм в сигурност с децата си, даже в случай че това значи да пребивавам в палатка.

Допълнителен репортаж от Абделрахман Абуталеб от BBC News Arabic в Кайро.

Източник: bbc.com