Израел Газа: „Разведох децата си покрай експлозии и гниещи трупове“

След седмици на израелски бомбардировки, на 16 ноември Джехад Ел-Машхрауи и младото му семейство напуснаха дома си в северната част на Газа. Операторът на BBC Arabic споделя ярък и шокиращ разказ за преживяното от него, жена му и децата, докато се отправяха на юг.

Предупреждение: Тази история съдържа графични описания, които може бъде притеснително

Тръгнахме толкова бързащо. Бяхме по средата на печенето на хляб и осъзнахме, че къщите срещу нас са бомбардирани една по една. Знаех, че скоро ще дойде нашият ред. Бяхме опаковали някои чанти, в случай че това се случи, но всичко беше толкова бързащо, че забравихме да ги вземем. Дори не затворихме входната врата.

Бяхме изчакали да си тръгнем, защото не искахме да местим възрастните си родители и ни бяха необходими години, за да спестяваме да построим къщата си в ал-Зейтун, но в крайна сметка трябваше да тръгнем. Малкият ми син, Омар, загина там през ноември 2012 г., убит, когато шрапнел удари къщата ни в друга война с Израел и не можех да рискувам да загубя повече деца.

Знаех, че на юг нямаше ток, нямаше вода и хората трябваше да се редят на опашка с часове, за да използват тоалетна. Но накрая, грабвайки само бутилка вода и малко остатъчен хляб, се присъединихме към хиляди други, които предприеха опасното пътуване по пътя Салах ал-Дин на юг, където Израел каза, че е безопасно.

Много от семейството ми вървяха заедно - съпругата ми Ахлам, четиримата ни синове, които са на две, осем, девет и 14 години, моите родители, братя, сестри, братовчеди и техните деца.

Пътят Салах ал-Дин

Вървяхме с часове и знаехме, че накрая ще трябва да минем през израелски контролно-пропускателен пункт, който беше създаден по време на войната. Бяхме нервни и децата ми непрекъснато питаха: „Какво ще ни направи армията?“

Спряхме на около две трети от миля (1 км ) от КПП-то и се присъедини към огромна опашка от хора, изпълнила целия път. Прекарахме повече от четири часа в чакане и баща ми припадна три пъти.

Имаше израелски войници, които ни наблюдаваха от бомбардирани сгради от едната страна на пътя и повече от празен парцел от другата страна.

Когато се приближихме до контролно-пропускателния пункт, видяхме повече войници над нас в палатка на хълм. Смятаме, че са управлявали контролно-пропускателния пункт дистанционно оттам, наблюдавайки ни през бинокъл и използвайки високоговорители, за да ни казват какво да правим.

В близост имаше два отворени контейнера палатката. Всички мъже трябваше да минат през единия, а жените през другия, като камерите бяха постоянно насочени към нас. Когато преминахме, израелските войници поискаха да видят нашите документи за самоличност и бяхме снимани.

Беше като в деня на страшния съд.

Видях около 50 души задържани, всички мъже, включително двама от моите съседи. Един младеж е спрян, защото си е загубил документите и не може да си спомни номера на личната карта. Друг човек до мен на опашката беше наречен терорист от израелски войник, преди и той да бъде отведен.

Казано им е да се съблекат до бельото си и да седнат на земята. По-късно някои бяха помолени да се облекат и да си тръгнат, докато други бяха със завързани очи.

Видях четирима задържани със завързани очи, включително моите съседи, отведени зад пясъчен хълм от разрушен сграда. Когато изчезнаха от поглед, чухме стрелба. Нямам представа дали са застреляни или не.

Отделно с други хора, които са направили същото пътуване като мен, се свърза мой колега в Кайро. Един от тях, Камал Алджо, каза, че точно след като е минал през контролно-пропускателния пункт седмица по-рано, е видял мъртви тела, но не знае как са умрели.

Моят колега също говори с мъж на име Мухамед, който премина през същия контролно-пропускателен пункт на 13 ноември. „Войник ме помоли да съблека всичките си дрехи, дори бельото си“, каза Мохамед пред BBC. Той добави: "Бях гол пред всички, които минаваха покрай мен. Почувствах се засрамен. Изведнъж една жена войник насочи пистолета си към мен и се засмя, преди бързо да го отмести. Бях унизен." Мохамед каза, че е трябвало да чака гол около два часа, преди да му бъде позволено да си тръгне.

Въпреки че жена ми, децата, родителите и аз всички преминахме през контролно-пропускателния пункт безопасно , двама от братята ми бяха забавени.

Докато ги чакахме, израелски войник изкрещя на група хора пред нас, които се опитваха да излязат обратно към контейнерите, за да проверят близките си, които са били задържани.

Той използва високоговорител, за да им каже да продължат напред и да останат на разстояние поне 300 ярда (300 м), след което войник започна да стреля във въздуха в тяхната посока сплаши ги. Бяхме чули много изстрели, докато се редехме на опашка.

Всички плачеха, а майка ми ридаеше: „Какво стана със синовете ми? Застреляха ли ги?“

След повече от час братята ми най-накрая се появиха.

Израелските отбранителни сили (IDF) казаха на BBC, че „лицата, заподозрени в връзки с терористични организации“, са били задържани за предварителни разследвания и ако останат заподозрени, те са прехвърлен в Израел за допълнителен разпит. Други са били „незабавно освободени“, се казва в него.

В него се казва, че дрехите трябва да бъдат свалени, за да се провери за експлозивни жилетки или други оръжия, а задържаните са били облечени възможно най-скоро. Той каза, че няма за цел да „подкопае сигурността и достойнството на задържаните“ и че IDF „действа в съответствие с международното право“.

IDF също каза, че „не стреля по цивилни, движещи се по хуманитарния коридор от север на юг“, но когато млади мъже се опитаха да се движат в обратната посока, те „биха посрещнати с изстрели с цел разпръскване, след като им беше казано с високоговорител да не напредва към позицията на войските и продължи да го прави".

Той добави, че звукът от стрелба е често срещан и "само звукът от стрелба не представлява индикация за стрелба от конкретно място или от определен тип".

Съпругата ми и аз изпитахме облекчение, когато продължихме и контролно-пропускателният пункт изчезна от гледка зад нас, но нямахме представа, че най-трудната част от пътуването тепърва предстои.

Докато вървяхме по на юг, видях около 10 тела в различни места край пътя.

Други разпръснати, гниещи части на тялото бяха покрити с мухи с птици, кълвящи останките. Те излъчваха една от най-отвратителните миризми, които някога съм усещал.

Не можех да понеса мисълта децата ми да ги видят, така че изкрещях в горната част на моя белите дробове, казвайки им да погледнат към небето и да продължат да вървят.

Видях изгоряла кола с отрязана човешка глава вътре. Ръцете на безглавия гниещ труп все още държаха волана.

Имаше и тела на мъртви магарета и коне, някои превърнати в скелети, както и огромни купчини боклук и развалена храна.

Тогава на страничен път се появи израелски танк, движещ се към нас с бясна скорост. Бяхме уплашени и за да се измъкнем, трябваше да прегазваме трупове. Някои хора от тълпата се спънаха в телата. Танкът промени курса си около 20 ярда (20 м), преди да стигне до главния път.

Внезапно, до пътя, една сграда беше бомбардирана. Експлозията беше ужасяваща и шрапнели хвърчаха навсякъде.

Исках светът да ни погълне.

Бяхме разтърсени и изтощени, но продължихме към лагера Нусейрат. Пристигнахме там вечерта и трябваше да спим на тротоара. Беше студено.

Облякохме якето ми около средните си синове, пъхнахме ръцете им в ръкавите, за да се опитаме да ги стоплим. Покрихме най-малкия с моята риза. Никога през целия си живот не ми е било толкова студено.

Когато BBC попита за танка и телата, IDF каза, че „през деня танковете се движат по маршрути, които се пресичат с пътя Салах ал-Дин, но няма случай, в който танкове да се придвижват към цивилни, движещи се от север на юг от ивицата Газа по хуманитарния коридор".

IDF каза, че не знае за никакви случаи на купчини трупове по пътя Салах ал-Дин, но е имало моменти, когато превозните средства на Газа са "изоставяли тела по време на пътуването, които IDF впоследствие евакуира".

Търсенето на безопасност

На следващата сутрин потеглихме рано за Хан Юнис, вторият по големина град в Газа. Платихме на някой да ни закара част от пътя с каруца, теглена от магаре. След това в Деир ал Балах се качихме на автобус, който трябваше да превозва само 20 души, но 30 души се качиха на борда. Някои седяха на покрива, а други се вкопчваха във вратите и прозорците отвън.

В Кан Юнис се опитахме да намерим безопасно място за престой в ООН - управлявано училище, което беше превърнато в приют, но беше пълно. В крайна сметка вместо това наехме склад под жилищна сграда и останахме там една седмица.

Моите родители, брат и сестри решиха да останат в Хан Юнис, но след местният пазар беше бомбардиран, съпругата ми и аз решихме да заведем децата си по-на юг в Рафа, за да бъдем с нейното семейство. Те успяха да вземат асансьор с кола и аз се присъединих към тях по-късно с автобус, но беше толкова пълен, че трябваше да се държа за външната страна на вратата.

Сега наемаме малка пристройка с покрив от ламарина и пластмаса. Няма какво да ни предпази от падащи шрапнели.

Всичко е скъпо и не можем да си набавим много от нещата, от които се нуждаем. Ако искаме вода за пиене, трябва да се редим на опашка три часа и нямаме достатъчно храна за три хранения на ден, така че вече не обядваме, а само закуска и вечеря.

Синът ми имаше яйце всеки ден. Яйце - представяте ли си? Дори не мога да му дам това сега. Всичко, което искам да направя, е да напусна Газа и да съм в безопасност с децата си, дори ако това означава да живея в палатка.

Допълнителен репортаж от Абделрахман Абуталеб от BBC News Arabic в Кайро.